Обидена съм ти!
" Аз съм ти афектирана! Няма да ти проговоря към този момент! “ - това е една от репликите, с които майките „ възпитават “ детето. Изричат фразата, когато то капризничи или е непослушно, с цел да го санкционират. После следва безмълвие и игнориране. Целият този „ педагогичен метод “ е много сгрешен.
Другият вид са крясъците, с които мама и баща пробват да впечатлят пакостника.
Крясъците и пошляпването обаче изобщо не са вид, твърди София Шевшенко.
От двете несгоди избираме въпреки всичко по-малката - майката да се направи на афектирана.
Предимството на тактиката
Докато влиза в роля, тя има опция за малко да се успокои, да възстановява тона и нотките на гласа си, да смени вътрешната си настройка, с цел да може да влияе на детето. Има време да намерения и да потърси друго решение.
Дори да приложи трика с обидата, би трябвало да го направи „ вярно “.
Ето по какъв начин:
- Сърденето ѝ не би трябвало да продължава дълго, нито да се трансформира в мъчение за детето.
- Тя не трябва да злоупотребява с показното мусене, тъй като то бързо ще се обезцени и ще престане да дава стремежи резултат. А има и действителен риск тя да загуби престижа си.
- Не е редно да насажда в детето усеща на виновност, нито да го кара да се извинява. Подобни дейности могат да нанесат щета на душeвността на хлапето.
Да се обидиш на личното си дете е сигнал за незрелост
Възрастните постоянно употребяват обидата като инструмент за операция, само че има и случаи, в които родителите са изцяло откровени и не играят.
Те действително се сърдят и са афектирани на своето дете. Тези случаи са доказателство за прочувствената незрялост на възрастните.
Да се обидиш на лично си дете и на децата по принцип, е все едно да се сърдите сами на себе си, на времето или на галактическите сили. Защото това е нелогично, нерационално и в края на краищата - неефективно.
Много по-полезно е да разберете, за какво една или друга постъпка на детето ви визира и наскърбява.
Определете за себе си най-разпространените аргументи, които предизвикват стресови обстановки. Често възрастния човек стоварва виновността върху детето, в други случаи сам се навива и това го води до нервозен срив.
Анализирайте своите упования и условия към детето – допустимо е те да са повишени. Помнете, че страстите, които бушуват вътре във вас, са ваш персонален артикул. Тук работи един принцип: сами сме го измислили, сами сме се обидили.
Източник: Новите родители
